11 дни и половина

Точно толкова издържах да бъда Офис Мениджър. Дори не искам да се връщам към спомена за това. Вече знам, че тая работа не е за мен, не е моето и така нататък.

Цял месец е минал, откакто писах за последно в блога. В работата имаше много промени – нов офис, нови колеги, нови правила и какво ли не. В личен план – нищо. Същата апатия, същото чувствто на безизходица, същата самота… Предполагам, че това е цената, която трябва да платя за няколкото седмици щастие през лятото.

Той все още е тук, присъства по някакъв начин в дните ми, но вече е обзет от чувство за вина за това, което е направил и подозирам, че сега съжалява. Моите мокри сънища с него не спират – сънувам го всяка нощ, будя се с неговото отражение в огледалото срещу мен всяка сутрин, изобщо – липсват ми моментите безвремие с него.

Няма да мрънкам. Сама съм си виновна за всичко. Казали са старите хора да не бъркаш в чуждата каца с мед, ама аз – не! страстта е по-силна от всичко – и…

Счупих се тия дни. Ревах много и за какво ли не. Цели 11 дни и половина не спах. Накрая турих точка. Шефа ме разбра. Но аз вече не разбирам себе си. Бях намерила какво искам, така си мислех, а се оказа, че това, което съм държала в ръцете си, е било само въздух.

12197309_10153837804885466_967258438_o

Не беше зле декорацията за купона по случай Хелоуин. Хората идваха да ми казват колко им харесва как съм направила нещата. Само аз не бях добре.

Advertisements