Сънища и реалности

Вече не знам от колко време се будя с него. С мисълта за него, отражението му в огледалото, миризмата… Не помня вече от кога не съм спала нормално – без сънища, без копнежи, без образи пред очите ми. И все едно и също – в просъница ме докосва, аз се будя, целува ме и ми шепне думи, после светва лампата и ми зашлевява шамар, накрая всичко се превръща в извънземно удоволствие с грандиозен финал. И така всяка нощ.

Ужасно е. Вече не мога да понасям огледалата в стаята ми, кой болен мозък е решил да тури гигантско огледало срещу леглото?! А каква ли зла сила ме тикна да вилнея в същото това легло с обвързан мъж, който изчезна като дим, когато трябваше да застане зад делата и думите си… Същата зла сила, която запечата похотта в огледалото и сега ми я прожектира по цели нощи, а накрая изчезва с изгрева.

А дните се точат все едни и същи сиви. Без светлинка, без надежда за нещо по-хубаво утре, без никакво раздвижване в мъртвото вълнение. Да, злата сила спи денем, събира сили да ме събуди през нощта с прожекцията на стара лента, и аз цял ден се навивам, как ще я обезглавя, но накрая заспивам изтощена и тя пак побеждава. Дали съществува рицар, който може да помогне в битката…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s