Тъжното пак

На прага на едно от прибиранията ми вкъщи и сякаш не искам да тръгвам.

Сякаш всичко пак загуби смисъл.

След 2 дни, прекарани с цялата тайфа, и с него, искам да избягам, но нямам сили да си тръгна.

Съжалявам, че се вмъкнах в леглото му пак, унищожавайки илюзията, че сме само приятели. Липсва ми. Вече искам да се върна и пак да го видя.

Мразя се, че постъпвам така със себе си. Май наистина заслужавам нещо по-добро от това блъскане в стени. Само дето не го вярвам искрено. Разсипах се от любов, от раздаване и неполучаване на нищо в замяна, от преструвки и игра, изроних се от чувства, разпадна се всичко пак. Мразя го.