Неблагодарници

Това е един текст, изпълнен с доста жлъч и гняв.

Не мога, а и не бива, да държа в себе си всичката тая отрова, затова я изливам тук.

Много мислих за събитията от последните седмици, за новите разочарования в живота ми и какво всъщност ме нарани – човеците или илюзиите, които така или иначе сама си създадох. В крайна сметка се оказа, че аз съм някакъв безкраен идеалист и мечтател, който сам си сковава някаква собствена колибка на плажа, боядисва си я в свежи цветове, окача си фенери по нея, реди саксии с буйни цветя по первазчетата, окача плетен хамак на две дървета пред вратата, прави си беседка и тъкмо да се нанесе да прекара едно незабравимо лято, и изневиделица една вълна разпарчетосва всичко това и го отнася в нищото.

Така съм тия дни. Посадих семенцата на доверието, споделянето, взаимността и вярата в градинката на чисто новото си приятелство. Грижливо се старах да поникнат и укрепнат. Полагах каквито можех усилия, влагах енергия, време, че дори и пари, за да отгледам нещо.

Уви, нищо не изникна. Земята се оказа отровена. Поначало негодна за сеитба. Всичко изгни в покварената душа на един завършен егоист.

И кой, моля, е виновен, че нищо не поникна? Идеалистът, дето се опита да засее цвете върху камък, разбира се! Аз и само аз. И моята дарба да откривам нещастници и да се опитвам да им помагам, да ги спасявам от тях самите, да им давам и давам до безкрай, докато от мен самата не остане нищо.

Тъжно е, че пак заложих на губещ кон. Че пак отказах да повярвам, че хората са зли, крайно неблагодарни егоистични същества, дето като изгладнели комари само търсят да впият хоботче в нечия плът. И да пият, докато жертвата отмалее и не е способна да произвежда повече кръв.

И пак поука нямам. И нихилист не става от мене. Аз съм отчайващо изгубен идеалист, неспособен да живее в тоя свят, където човек за човека е вълк.

Спрете Земята, искам да сляза!

 

 

Advertisements

нелятно

Хората ме плашат тия дни. Разочароват. Нараняват. Предават.

Хората наоколо са всичко друго, но не и човеци

Разревах се за една прегазена костенурка днес, но всъщност беше заради всичко. Всички.

Всички ми изглеждат фалшиви. Продажни и изкуствени. Покрити с лъскава захарна обвивка, под която всичко е изгнило.

И никакво лято не ми е.