преди Коледа

Начало ново уж. Да пречистя тялото, като постя преди Коледа, та дано и душата позаблести. Тъжно тия дни. Упорито крача с усмивка в лошото време, но маска е това и вечер, останала сама, рухвам тихо вкъщи. Не мога вечно така да живея, но път друг не се вижда. Сякаш всички врати затворени са за мен. Сякаш пътищата, които водят нанякъде, светят само за другите, а за мен остават потънали в мрак. Мъча се да гледам повърхностно, да не дълбая, да не страдам излишно. Дните ми са кръг – завъртат се сутрин силно, издигам се по обяд до идиотски оптимизъм, а вечер пак падам в нищото. И всеки ден по-малък става тоя кръг. Всеки ден все по-рано падам в бездна.

Нямам за какво да пиша. А всъщност имам. Искам да върна времето назад. Или да го превъртя много напред. Само тук и сега не мога да бъда. Кръгът се затваря..

Advertisements