Soulmates never die

Соулмейтът. Изгубеният. С когото от години не сме се виждали. Чували. Писали.

Мисля, че се е преродил. В някой друг. В нов стар брат по душа.

Или толкова ми се иска да го имам, че си въобразявам.

Nevermind.

Времето върви само в една посока, и колкото и да се опитвам да го спра, то свършва. Всеки ден е последен. Искам да живея вечно. Но и един път стига, ако е като тия дни.

Ела, соулмейт, изпий още едно вино с мен, отнеси ме в свят, който не съществува.

А после си тръгни. Защото знам, soulmates never die. Те само се преобличат в други кожи.

 

 

circling trivialities

нощно каране. зимно. смяна на пейзажа само, когато спирахме за неизменните еспресо с малко студено мляко и черен чай. мълчание. монотонни пътища и ледени пейзажи. обичайно си мълчахме. след седмица почнахме да си четем мислите. наслаждавахме се на гледките без думи, радвахме се на снега. и пустошта. и на виелиците, когато спирахме да изпушим мълчаливо по цигара. обикаляне по кръчмите из Талин на специалния ми ден, горещо вино с подправки и бар, осветен само от светлината на свещи. после маса до прозореца. площад с песни и танци. мраз и лед. хиляди километри заедно в колата. мъж-дете. много спокойствие и тишина. и музика. красота. алкохол. прегръдки в тъмното. и мъничко тъга, че всичко това свърши.

circling trivialities. така ще запомня тази песен, макар заглавието да е друго.

„Разтворих се в сладките мисли на друг човек. Забравих за кратко да мисля.“