Soulmates never die

Соулмейтът. Изгубеният. С когото от години не сме се виждали. Чували. Писали.

Мисля, че се е преродил. В някой друг. В нов стар брат по душа.

Или толкова ми се иска да го имам, че си въобразявам.

Nevermind.

Времето върви само в една посока, и колкото и да се опитвам да го спра, то свършва. Всеки ден е последен. Искам да живея вечно. Но и един път стига, ако е като тия дни.

Ела, соулмейт, изпий още едно вино с мен, отнеси ме в свят, който не съществува.

А после си тръгни. Защото знам, soulmates never die. Те само се преобличат в други кожи.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s