The end is the beginning is the end

Е, свърши се.

Две седмици и две прибирания до БГ.

Нито едно от тях не беше, каквото очаквах.

Беше по-зле.

Сега седя, с почти пълна бутилка вино, разочарована заради очакванията си.

Почти 4 сутринта е, а не ми се спи. Искам да върна времето, да рестартирам всичко и да го направя по друг начин. Но времето върви само в една посока, както добре знаем. Остава ми да не съжалявам, да гледам напред и да се надявам, че утре всичко ще е по-светло.

Отново искам да избягам. Да се махна от всичко и да почна наново. Обаче наистина ли искам да избягам толкова далече, че да не мога да се върна?

Нощите се преливат в безпаметни дни, напоени с вино и цигари, смесват се в една обща, дълга и пиянска нощ, и нищо не е истинско, всичко е лъжа, лъжа, лъжа…