Бели коне

20170716_120453Вмириса се душата ми от цигари. Прогни от страхове и очаквания, превърнали се в силна болка и няма безпомощност.

Пиша отново след месеци мълчание. След месеците на безвремие, сътворено от кратки – почти безпаметни – мигове на нещо почти като щастие. Събирах трохи от шастливите моменти, за да си направя скривалище от тях. И успях. За кратко.

За тези няколко месеца изпитах Онова Чувство. На споделеност, на връзка, на някое човешко същество, с което споделяме повече от телесни течности.

Но ето – илюзията е разбита. Няма принцове на бели коне… то вече и коне не се срещат.

Останаха ми празните чаши, пълните пепелници, килограми изгорен восък от свещи, и сърце, което не зная къде да дяна.

Отново – ако нещо е прекалено хубаво, за да е истина, то значи не е.

Един цитат от филм се върти цял ден в главата ми:

Throughout my lifetime, I’ve left pieces of my heart here and there. And now, there’s almost not enough to stay alive. But I force a smile, knowing that my ambition far exceeded my talent. There are no more white horses or pretty ladies at my door.