Лети си времето

Не се търкалят дните. Направо летят.

Минава времето толкова бързо!

Ей го – вчера бяхме в замръзналите северни земи, сякаш точно вчера пиехме горещо вино на оня празничен площад… А всъщност се изнизала цяла година. Цяла една трудна, тежка година. Хубавото беше по-малко от лошото. И все пак – лошото не беше най-лошото. Всичко беше някак преекспонирано, така като се замисля. Само дето болката си беше съвсем истинска. И физическата, и оная другата, там отляво.

Как се молех да дойде края на тая година. Ей така – сякаш на 31.12. всичко ще се рестартира. От опит знам, че не е така. Но някак добре е да хвърлиш старите календари, да почнеш отначало да броиш, да се самозаблуждаваш, че всичко ще се занули… Сладка е тая заблуда, обикновено трае няколко дни, докато отмине еуфорията по Новата Година. После всичко си потича пак по същите канали. А те, логично, са каквито сам си ги издълбал предната година (и много преди това), не се променя нищо тоест.

Всъщност променя се. Ставаме все по-безчувствени, безразлични и страхливи. Поне аз.

 

 

Advertisements