Нямам никаква представа, как точно родената в Бремен Валеска Гризебах е решила да заснеме филм в погранично българско село, нито пък защо е решила да използва обикновени хора вместо професионални актьори, но резултатът определено си заслужава!
Не знам дали Western изобщо е бил рекламиран в България, но се съмнявам. Филмът определено не е продукция, която ще се харчи сред българите, които живеят в България. Това е по-нова „Мисия Лондон“ – супер смешен за българите емигранти, и не чак толкова или изобщо несмешен за българите, които никога не са напускали родината дори за малко. Обяснението за мен е просто – ние не обичаме да ни се показва какви сме, нито да ни се казват истини. Предпочитаме да си затваряме очите, да си повтаряме американските клишета (о, чудо! Western е филм, в който нито веднъж не се чува легендарното „Къде си мислиш, че отиваш?!“ – запазена реплика за всеки нов български филм) и изобщо – българинът бяга по всякакъв начин от селските си корени. Аз лично познавам няколко човека, които смятат, че „Мисия Лондон“ не е смешен филм, дори е срамно да го гледат чужденци, щото „ти представяш ли си к’во ще си помислят за нас?!“ Затова си мисля, че Western няма да се хареса на населението в пределите на родината.
Ако се абстрахираме от леко досадната част с немците, опитващи да строят язовир в забутан пограничен район, и наблегнем на автентичните до болка изпълнения на обикновените селски хора, смехът е гарантиран.
Шапки долу за умението да уловиш духа на селото! За цялата чалга, дето се лее и прелива, наред с ракията и бирите, придружени с абсолютно автентични разговори, за които съвременните ни актьори могат само да завиждат.
Филмът е ценен най-вече заради това, че показва всичко, което срещаш, оставяйки София зад гърба си – дивотия, разруха, чалга, някакви хора сякаш от друг свят, диалекти, смях, сълзи, алкохол, сурова действителност и изобщо – точно това, което много хора не искат да признаят – че ние сме си един селски народ, потомци на траките по всички параграфи.
…и всяко тракийско племе враждувало с другите тракийски племена – по-жестоко, отколкото с чуждите;
освен това те владеели до съвършенство изкуството да пият вино и да устройват пиршества, да се стои без работа смятали за чудесно, да се обработва земята – за унизително, да се живее от война и грабеж – за най-добро. (Защо се чудим на кого сме се метнали?)
Стефан Цанев, „Български хроники“ – том 1.
digitalenzvuk 