„Тази мания на майка им с храната…“

Тази мания на майка им с храната, която им готвеше – сякаш това бе единственият език, който вярваше, че разбират, езикът, на който никога не спореха. Никола помисли за всички, които бяха избрали да живеят далеч от майките си, които бяха напуснали този техен език и бяха заживели с други миризми, други вкусове и други думи… Нямаше кой да каже на всички майки, баби, лели, помисли той, че тези мусаки, зелета, пълнени чушки, сарми и яхнии, заедно с палачинки бухти, мекици и бисквитени торти, както и компотите – всички те не са нито толкова уникални, нито толкова важни. В градовете по света има достатъчно храна, не по-малко вкусна. Не, майки, храната не е език. Точно обратното – езикът е храна. И това поколение остана недохранено. Защото не е достатъчно да се споделят миризми и рецепти, да се подават през масата хлябът, солницата и пиперът, трябват думи, обмяна на мисли, а не просто поглъщане на вещества.

~Захари Карабашлиев, „Хавра“

Advertisements

Цитат от „Мравки и богове“

Скоро се запътвам към нищото, Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя, стига ми. И тъй, не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, където си се родил, не пускай корени, не си дърво, за мъж и вятър няма граница. Угаждай на душичката си, каже ли ти: дай ми вино – дай й, каже ли ти: дай ми маслинка – дай й, не я насилвай, но и не я лишавай, въздържаността е вредна като прекаляването. И трето, с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.

Стефан Цанев, „Мравки и богове“

цитат от Андре Мороа

rsz_dsc_1401

 

Започнах да прозирам една нова за мене истина относно отношенията между мъжете и жените. Виждах, че жените са същества слаби, винаги търсещи здрава опора за мислите и блуждаещите си желания. Може би тази тяхна нужда задължаваше мъжа да стане този непогрешим компас, тази непоклатима опора. Голямата любов не стига, за да привържеш към себе си любимото същество, ако не съумееш наред с това да обогатяваш живота му с все нови и нови неща. Какво би могла да намери Одил в мен? Пристигах всяка вечер все от същата кантора, където се бях срещал все с едни и същи хора и проучвал все едни и дъщи въпроси. Сядах в едно кресло, гледах жена си и се радвах, че е толкова красива. Как би могла тя да познае щастието през това неподвижно съзерцание? Жените естествено се привързват към мъже, чийто живот е раздвижен, които ги повличат в това движение, поставят им задача, изискват много от тях…

Андре Мороа, „Климати“

Цитат от „Унгарски магнат“

Откъде се е взела тази преситеност от живота на 30 години, това особнячество, това презрение към света, този объркан ход на мислите? Сега ще обясним. Това не е болест на черния дроб и далака, а на душата и в повечето случаи – на големите души, защото дребните бързо се ориентират в света. Това е проклятието на бездействието, което тегне над всички, които са надарени от съдбата с изключителни духовни сили, но те са се отклонили, не са намерили определеното за тях поприще и като наказание тези духовни сили са се превърнали в бич за тях, защото светът им се е сторил пуст и всичко в него – безполезно, незаслужаващо нито усърдие, нито обич, нито размисъл.

Мор Йокаи, „Унгарски магнат“

DSC_2511

 

цитат от Мюриел Барбери

С една дума, аз мисля, че котката е модерен тотем. Могат да се превъзнасят колкото искат за еволюция, цивилизация и куп други думи, завършващи на „ция“, човек не е напреднал кой знае колко от появата си: той все още вярва, че е дошъл тук не случайно и че някакви богове, повечето добронамерени, бдят над съдбата му.

Мюриел Барбери, „Елегантността на таралежа“

 

 

Ум ти ся разсейва по земное кълбо_цитат от Милен Русков

От няколко дни усилено чета „Възвишение“ на Милен Русков. Не си падам по хитови книги, но тази определено си е заслужила голямата слава.

А гласове наистина чувам в главата си тия дни. Все от различни точки на света…

Голям револуционер, но не е и той докрай с ума си, брате! Туй според мен от много обикаляне по света става. Ум ти ся разсейва по земное кълбо като шепа листа по вятъра пуснати, по широко някое поле. Кога нещо говориш или мислиш, или правиш, га че ли от сички тия точки на света гласове чуваш. Затуй малко като побъркан понякога стоиш. На много места си, тъй да ся рече. Е, поне на мен така ми ся струва.

Милен Русков, „Възвишение“

Нещата > Кустурица

Най-приятните картини на едно преселване, каквито в моя живот има много, са в неразборията от вещи, разхвърляни навсякъде в празното пространство. От картонените кутии, торбичките и килнатите долапи стърчат какви ли не предмети и гледат човека право в очите. Докато не ги докоснеш, все си мислиш, че ги виждаш за пръв път. Същото е с фотографиите, събрани в кутии от обувки, и понеже животът стана по-дълъг, те са много повече, отколкото е необходимо. Посегнеш към една или две, а те започват да се хлъзгат по ръцете ти и се разпиляват на всички страни, бягат като събитията, които се изплъзват или се крият из коридорите на забравата. Срещата с желания безпорядък е много вълнуваща и всичко би било наред, ако човек не беше прокълнат. Дори и да реши никога повече да не погледне някои неща, те, сякаш носени от незнайна сила, се връщат обратно. Редовно, следвайки своята орбита, тези нежелани вещи се връщат пред очите ти. И тогава съжаляваш, че не си ги хвърлил навреме.

Емир Кустурица, „Смъртта е непотвърден слух“