Мир. Sustainable такъв.

Щурци. Планина. Замиращо градче. Последните напъни на жегата.  Светлини в далечината. Тъмна тераса, на която седя аз. Облаци, през които пробива луната. Мир.

Днес е най-мирният ми ден от месеци насам. Почна с три часа сън, мина през нервно пиене на кафе, припряна игра на карти, завършва с лек полъх на бриз, чаша вода с лимон, взиране в нищото, заедно с малкото ми компютърче, кофти интернет връзката и кучешкият лай от всички страни.  

Затова обичам това място – защото всяка лоша емоция бива задушена от жегата, изсмукана от скалите наоколо и отнесена от Арда. В крайна сметка това беше още един ден в рая. Сякаш друго не ми трябва…

Advertisements