Лееееко се раздвижиха нещата. Имах рожден ден. И Митко имаше. Да сме родени на една дата може би е предимство, а може би не е. Още не знам. Подарих му машинка за подстриване на брада, щото нали го накарах да си пусне. След като се върнахме от кроткото отбелязване на рождения ни ден, той седна да го стрижа. Оправих му брадата. Но после поиска и косата. Получи се доста криво – тука има, тука нема. 🙂 На места е почти гологлав, отчаях се, а той само се гледаше и викаше „Супер, супер! Браво!“ Ей това е то любов…
Утре съм на интервю за нова работа. И ще си ходя до БГ уикенда. Получих стотици съобщения във Фейсбук за рождения ден и някои от хората много ме изненадаха. Разбира се, крушката си имаше опашка. Когато благодарих на всеки поотделно, двама човека ме накараха да им свърша услуги. Нямам против, но трябваше ли да е по повод рождения ми ден?!
Спокойствие. Лятото се е разгоряло с пълна сила и градът е прашен, напечен и много оживен. Иска ми се понякога цялата върволица от коли просто да изчезва ей така.
И В. изчезна, не ми пише, но май така е по-добре. Защо ми е да съживявам скелети от миналото, като дори не знам ще имам ли място в новия си гардероб за тях.
Прибира ми се в България. Ходи ми се в Родопите. Пие ми се студена местна бира. Седи ми се на пластмасова маса с очукани столове. Говори ми се за нищо. И ми се ще това да трае вечно.
digitalenzvuk 