Нова книга за края на годината

Ще трябва да преведа една книга до края на годината. Приех, защото навън вече е мрачно, много студено и неприятно за повече от два часа разходки. Ще се боря с думите, потънала в измисления уют на тая квартира.

20141127_164132

Advertisements

100 нюанса черно

Не, не става дума за личните ми драми от последните дни, а за „скъпата“ ми София.

Тия дни бях в столицата с М. и пообикалях малко. Съвсем малко. Всъщност кибичих пред една банка на гърба на Народния театър, докато М. вътре нещо си вършеше. И гледах хората. След 10 мин престой, в работно време, понеделник, установих, че София е нещо като столицата на вдовиците. Жени – от всякакви възрасти и социални групи – бързат за някъде си. Облечени от глава до пети в черно. Черно в комбинация с черно и добавка… черно! Толкоз много хора в траур не бях виждала скоро. Извадих си телефона и съвсем не ми се наложи да чакам дълго за обекти в траур. Единствените три снимки, които направих, илюстрират горните ми твърдения.

Трагедия.

Защо тия хора така тачат черното и милеят да се пременят в него, това си остава загадка за мен.

Модните гурута казват, че с черното никога не можеш да сбъркаш. Ама ходила съм насам-натам из Европата, а такова чудо само в родината съм виждала.

Някой да ми обясни…

cherno

Сенки бродят навсякъде из столицата…

20141117_123838

20141117_123855

20141117_123935

Story of my life

Според The Free Dictionary изразът That’s the story of my life означава:

something that you say when something bad happens to you that has happened to you many times before She said she just wanted us to be friends. That’s the story of my life.
И ето моята.
Сайтовете за запознанства са там, където човекът, с когото живея, пребивава, докато се прави, че е в тоалетната.
Влиза винаги с телефон, стои по много и после се оправдава, че има проблем с изхождането, та затова така по много стои в „онова място“.
Аз някак не вярвах. И пустата му интуиция се оказа вярна.
Той си купи нов телефон. Заряза старото устройство вкъщи и замина на работа. Аз цял ден се борих с налегналата ме простуда, а по някое време следобяд видях оставеното на нощното му шкафче старо смартфонче. Взех го и знаех, че ще е неприятно. Такова беше. Сайт за запознанства. С местни девойки между 25 и 40. Той е single и straight. Пише съобщения с въпроса: „Do you speak English?“, но няма много късмет, щото девойчетата отговарят с „Не“.
Искам някой да ми обясни:
Защо ми се случва отново същото, което вече два пъти преживях?
Защо преди три дни ми държеше ръката на езерото Комо и ми обясняваше, че иска от този ден да започнат само нашите моменти, че аз съм най-ценното в живота му и пр. и пр.
Защо човек, който демонстрира гигантската си любов непрекъснато, всъщност рови из профилите на заголили бедра/гръд жени? И търси контакт с тях?
Аз не разбирам.
Не мога и не искам да приема, че мъжете са все такива. Че всичко винаги свършва по този начин. Да, аз имах много конфликти с този човек, много пъти исках да си тръгна, а той все ме убеждаваше как всичко щяло да се подреди и ние да сме добре заедно. Че ме обича и непрекъснато го демонстрираше. Той движеше връзката, но ето че точно той ще е причината за раздялата. Тоя път съм по-трезва и по-спокойна. Чакам го да си дойде от работа. И ще се правя на неразбрала. Ще продължавам да спя на дивана, както направих снощи заради скандал. Ще мисля какво да правя и къде да се дяна.
Ще си тръгна. Вече знам, просто трябва да избера посоката. И няма да го питам. Обяснения не искам, single and straight говори повече от думите… That’s the story of my life.
Fuck.
20141108_091126
езерото Комо…

Мадрид

Ето ме в последната ми вечер в Мадрид. Ще ми липсва. За пет дни успях да се привържа към мястото, да си създам ритуали и да следвам пътеки. А утре поемаме към прехвалената Барселона. Опитвам да не очаквам нищо, ама да видим.

От Мадрид не очаквах нищо. И той ме възнагради с прекрасни емоции. Всичко ми беше интересно, забавно и екзотично. Ама нали съм екскурзиант тук, а не емигрант…
Ще ми липсва кафето на задните стълби на хотела сутрин. Както и котките, които обикалят около рецепцията, а понякога спят отгоре върху нея. Ще ми липсва спирка „Гоя“ и мадридското метро, в което доста се повозих. Ще ми липсва бул. Веласкес, където доста пъти се връщах да обикалям уличките. И т.н.

Ще се сещам с хубаво чувство и за кафето с Лейла, което изпихме на изпроводяк днес. Беше топло, приятелско и много откровено, а Лейла, бременна в четвъртия месец, ми се стори някак по-мъдра и на мястото си.

Мадрид ме усмихна, позареди и ме накара да искам пак да го посетя. Някога.

22222222222222222

20141030_125800

Прекарах известно време в търсене на заветна тениска на Реал Мадрид, но в крайна сметка купих подарък за баща ми.

20141028_130536

Нямаше как – ядох емпанада и пих бира в местно заведение с мушамена покривка, свадлив сервитьор и врабче, което кацаше по масата да нахалства за трошички.

3333333333333333333

Не можа да мине и без малко Пикасо, който видях на най-голямата изложба на частни колекционери на произведения на изкуството.

55555

Ето и любимият ми символ – мадридската мечка! Историята е, че май никой не е съвсем сигурен защо точно мечка и ягодово дърво са емблема на града. Мадрид се наричал Ursa – т.е. „мечка“ – и в горите около него изобилствало от мечоци и дървета, чиито плодове приличат на ягодки. Толкоз. Скучно, ама това е историята.