Ей ме на – отново в градската джунгла. Имах доволно много неща за вършене и нямаше как да пиша, а и вдъхновение нямах. В квартирата имаше ремонт, разгонена котка и палачинки за роднините на М, които бяха на гости цяла седмица. Предимно ги разхождах по забележителностите, обяснявах и превеждах. През другото време гледах да сложа къщата в ред. И т.н.
Сега, докато избирах снимки от Родопите за тоя текст, всичко ми се струва нереално. Като сън. Ама от хубавите. Беше красиво, диво и бавно. Точно такова го исках. Родопите винаги са това – без часовници, без новини, с нищо за правене и много за разказване. Ама как да разкажеш за магичната планина? Не стигат думите.
Една седмица на тишина, красота и никакви мисли за настоящето или бъдещето. Просто живеене в една паралелна вселена, където всичко изглежда по-просто.
Заредих се, а сега пак трябва да почвам да се препитавам в големия град. Все повече ненавиждам прашните улици, забързаните хора и жаждата за пари. Сега си имам малко късче Родопи, за което да си спомням. До следващия път.
digitalenzvuk 