След планината

Ей ме на – отново в градската джунгла. Имах доволно много неща за вършене и нямаше как да пиша, а и вдъхновение нямах. В квартирата имаше ремонт, разгонена котка и палачинки за роднините на М, които бяха на гости цяла седмица. Предимно ги разхождах по забележителностите, обяснявах и превеждах. През другото време гледах да сложа къщата в ред. И т.н.

Сега, докато избирах снимки от Родопите за тоя текст, всичко ми се струва нереално. Като сън. Ама от хубавите. Беше красиво, диво и бавно. Точно такова го исках. Родопите винаги са това – без часовници, без новини, с нищо за правене и много за разказване. Ама как да разкажеш за магичната планина? Не стигат думите.

Една седмица на тишина, красота и никакви мисли за настоящето или бъдещето. Просто живеене в една паралелна вселена, където всичко изглежда по-просто.

Заредих се, а сега пак трябва да почвам да се препитавам в големия град. Все повече ненавиждам прашните улици, забързаните хора и жаждата за пари. Сега си имам малко късче Родопи, за което да си спомням. До следващия път.

1

4

5

3

2

Advertisements

Не на фокус

Не ми се пише тия дни. Като че ли всички около мен са лудо влюбени в някого. С някого. Имам чувството, че са се заразили с някаква неизвестна за мене болест.

М. ме обгрижва, целува ме всяка сутрин и нежно казва „Добро утро“.. Аз не го целувам. Рядко спя с него, нямам и желание.

Всичко отдавна загуби смисъл и форма. Броя дните до… нищо.

Не мога да изляза от тоя кръг сама, а помощ не искам. Снимките от пътуванията ми не са се получили. До една не са на фокус. Все едно съм снимала мен самата – аз съм вън от фокус. 

 

DSC_5377