Мрачна сутрин в неговата спалня. Разбъркано легло, тежко спящ М. и застоял въздух. Алармата звъни, той измърква и я спира. И така 3 пъти. Накрая става, отваря вратата на балкона, после отива да се къпе.
Излизаме заедно. Той ме оставя на светофара, за да мога да се кача на метрото, което би било най-бързо. Обаче аз предпочитам мъничкото автобусче 26, което минава през остров М.
Тая сутрин го чакам цели 20 мин, но знам, че си заслужава – превозното средство ще ме преведе през заснежените алеи на Острова на зайците.
После стигам пред моята квартира, минавам да купя вода и някаква закуска, и се прибирам. У нас съквартирантите ми шетат в кухнята. Изненадващо, но всички са станали, готвят манджи и правят кафета.
Промушвам се някак между тях в тясната кухня, добирам се до кафеварката и я слагам на котлона. След малко ще започне да ври, а миризмата на пържен лук – който в момента се реже – ще изпълни задимената кухня. Аз ще протестирам безмълвно, като отворя прозорец или врата. Ще почета и после ще ида на работа.
Идилия.
Или рутина?
digitalenzvuk 