Коловоз

kafevarka

Мрачна сутрин в неговата спалня. Разбъркано легло, тежко спящ М. и застоял въздух. Алармата звъни, той измърква и я спира. И така 3 пъти. Накрая става, отваря вратата на балкона, после отива да се къпе.

Излизаме заедно. Той ме оставя на светофара, за да мога да се кача на метрото, което би било най-бързо. Обаче аз предпочитам мъничкото автобусче 26, което минава през остров М.

Тая сутрин го чакам цели 20 мин, но знам, че си заслужава – превозното средство ще ме преведе през заснежените алеи на Острова на зайците.

После стигам пред моята квартира, минавам да купя вода и някаква закуска, и се прибирам. У нас съквартирантите ми шетат в кухнята. Изненадващо, но всички са станали, готвят манджи и правят кафета.

Промушвам се някак между тях в тясната кухня, добирам се до кафеварката и я слагам на котлона. След малко ще започне да ври, а миризмата на пържен лук – който в момента се реже – ще изпълни задимената кухня. Аз ще протестирам безмълвно, като отворя прозорец или врата. Ще почета и после ще ида на работа.

Идилия.

Или рутина?

Advertisements

М.

Image

„Моята гальовна котка“ – така го наричам за себе си. А на него казвам просто „коте“. И не, не зная какво точно става, какво точно означава той и какво ще донесе бъдещето. 

Той е като бягство от реалността, като друга вселена, която много искам да опозная, като нов континент, който трябва да разуча, като подводна пещера, в която искам да се гмурна, а аз не умея да плувам…

Нямам представа какво ще излезе от всичко това. Или какво няма да излезе.

Упорито отбягвам да пиша за него, защото не мога да го вкарам в никакви рамки. Или поне не такива, дето да нарисувам с думи… 

Но ужасно се радвам, че го срещнах.

 

„По-добре да не се виждаме днес“

така му казах, той замълча, не го чух да диша или да преглъща, след 2 секунди пита: „Защо?“, а аз не исках точно тоя въпрос. Опитах се да го обясня с изречение и половина, той разбра. Защо смяташ, пита той, че три пъти като не се е получило, четвъртият също ще е провал? Не знам, върнах аз, наистина не знам, но много се пазя от това. „Не искам никога да те виждам така изпепелена, както като дойде в К.“, каза Гури оня ден. И аз се сетих тъкмо за тия думи. Не му ги казах. Но си помислих, че никой вече няма да ме счупи, ще се пазя като крехко цвете. И никой вече няма да ме види „така изпепелена“.

Истината? Че ужасно ме е страх. От него, но и от себе си. Защото се познавам. А него – не. И по-добре да не се виждаме днес. А утре?

alone

Снежинките вътре в мен

 

Image

Вечер, прекарана в нищоправене. Задушна спалня. Нерадостни мисли преди сън. Кратка дрямка. Ужасно безсъние. Тежко спящ до мен мъж. Въздиша и се обръща, придърпвайки ме. Нали това исках, защо сега не мога да се зарадвам?

 Сутринта пристига навъсена и със сипещ се на парцали сняг. Излизам без кафе и без особено настроение. Той ме оставя на светофара, по традиция, щото сме в различни посоки, аз слизам в снега, чувам как пуска Someone Like You на Adele и  усилва много. Следва разходка до моята квартира, минавам по остров М-т през снега, в белота и красота, която така контрастира на мрачното време вътре в мен, че ми иде да разритам цялата тая красота, щото така се е ширнала, а на мене ми е така тясно в душата…

Снежинките се въртят около мен, много обичам сняг, що не мога да го харесам и сега?

Никога никой няма да обича Мен.

18:59

18:59. Събудих се сама в тъмното. Някъде в далечината – тихото жужене на филм на Тарантино за негри. Лежа и се питам колко е часът, кой ден, какво правя аз тук в това легло, защо и можеше ли да съм на по-добро място. Тъмнина. Отсреща светва прозорец, сянка се прожектира на стената, някой трясва врата, навън вече съмва, а аз пак съм сама. 

[Кратка беше тая илюзия за вечност.

Никой никога няма да обича Мен, а само отражението ми лъскаво. 

Искам соулмейт, изгрев, нирвана и планина. 

Искам peace of mind. И тишина.

Всичко пак губи форма.]

Пипам в тъмното и събирам парчета. Опитвам да ги сглобя в нещо красиво. Филмът свършва. Светват лампите. Поглеждам в ръцете си. Сглобила съм чудовище, уродливо и безформено. 18:59 е. 

Там някъде всичко почва отначало, заведете ме да гледам тоя филм!Image