вълнението й слушах

alone.Звучеше толкова щастлива по телефона! Развълнувана и щастлива! Разказваше за новата си работа възбудено и прескачаше думите, замаяна беше от щастие. Радвам се за Е, тя просто грееше.

Замислих се, кога за последно аз самата съм звучала така. Кога беше последният път, когато аз се вълнувах като дете, подскачах от радост, опиянена от собственото си щастие и исках да го споделя с друг човек.

Не можах да се сетя.

Advertisements

ледено

cldou

Когато си тръгнах от паркинга на офиса му, реших да не му телефонирам никога вече. Минута по-късно той ми се обади и помоли да се върна. Няма да се върна, казах. Ние сме от различни светове, на теб ти трябва някой от твоята вселена, не аз. После му затворих и хукнах по пустата улица. Духаше леден вятър, пронизваше ме до кости, нямах особена идея как да се прибера, тоя квартал просто не гознавам, вървях, слизах и се качвах, а мислите ми препускаха по баирите в Родопите, из улиците на малкото ми бедно родно градче, в полетата на добруджанското ми село, из тъмните коридори на съмненията и угризенията, бягах от него, но и от самата мен, в крайна сметка се прибрах премръзнала и с болно гърло. Избягах. Мисля да не се връщам никога. При него, дето обича да се прави на бог. Дето всичко му е ясно. Дето има отговор на всички лични и световни неволи. При него – не. А при себе си?

ledeno.

пролетно дъждовно

spring.

И ето че настъпи пролет.

Най-неочаквано за мен, след една много драматична сряда, се събудих с пролет в душата. Вали цял ден, колегите мрънкаха цял ден за времето, кашляха и кихаха, а на мен ми беше пролетно. След работа – късен обяд от едно ново място до офиса. Ново за мен, инак мястото го има отдавна – доволно пропито с миризма на манджи, запотени стъкла на прозорците и ухилен чичка с бяла престилка. Взех си дневно меню за у нас. Бях изгладняла като вълк, но това не е причината да се впечатля от  сготвеното. Най-истинското картофено пюре, което съм яла в тая държава!

И е пролет.

шоколад, мляко и бисквити с люти подправки

2.

 

Среднощна закуска с горещо мляко, бисквити с люти подправки и шоколад, Излизах с Др, ходих да видя къде живее, даде ми „Лудост“ на Калин Терзийски. А моето момче ми звъняло 4 пъти. Утре се прибира от Бг, вече много искам да го видя. А защо – това никой не знае. Не е любов. Просто нужда. Физическа потребност, емоционален заместител, солена бисквита, мляко, бисквита с люти подправки, лудост? Той е всичко това.

4 репички и 2 усмивки

1.

 

Провря се женицата, запъхтяна, между натрупаните кошници и пита: „Аз може ли да мина пред вас, имам само това и точно приготвени пари!“ Обърнах се. Пред мен стоеше запотена 60-на годишна леля с четири репички в пластмасова кутия в едната ръка, монети в другата и очакващ отговор поглед. „Не, не може! И ние имаме малко продукти, а стоим тук от 20 минути!“ чух зад гърба си. Обърнах се. Друга една госпожа, привидно на същите години, беше излаяла горното.

Когато неочаквано завали сняг, при това само седмица преди официално да настъпи пролетта, а жителите на големия град вече са прибрали палтата и извадили леките обувчици, тогава и за най-дребната репичка могат да избухнат кавги.

Да, аз също имах само пакет носни кърпи и стоях на безкрайната опашка от 20 минути, с преброени точно пари и доста по-интересни неща за правене, обаче и през ум не ми мина да искам да ме пуснат отпред, явно жената наистина бързаше.

Обърнах се към нея и казах да заповяда, а онази зад мен запротестира, че то така не можело. Врътнах глава към нея и й се усмихнах, казвайки, че няма проблем наистина. Учудващо, но тя се усмихна добродушно и каза, че наистина всичко било ок. А жената с репичките се шмугна пред мен, нервно подаде кутията на касиерката, после се обърна и ме дари с най-широката усмивка, която видях днес. Последваха благодарности и излизане от магазина.

Тръгнах под сипещия се сняг, стоплена от усмивките и на двете. Прибрах се, вдъхновена и замечтана, да правя фото разказ за деня си, предназначен за М, който се прибра в Бг вчера и – да! – липсва ми вече.

4.

мрак, студ и escort service

DSC_1254

Спокойна вечер. Изпълнена с разговори, секс и гушкане. А после аз се зарових в таблета му, четях му вицове, той придремваше в скута ми. Идилия.

Само дето нито едно хубаво не продължава твърде дълго, знаем. Заспа, а аз си цъках в Мрежата. Исках един адрес да видя, тръгнах да пиша, а отдолу се заредиха посещаваните страници, съдържащи същите начални букви… Една от тях беше адрес на еротичен клуб. С разширение „cz“. Да, моето момче беше в Чехия скоро. Кликнах. Излезе ми разчепена чехкиня, която предлагаше „тих и спокоен секс и всички екстри“. Затворих го. Лежах в това чуждо легло и гледах спящият до мене мъж. С когото се запознах преди по-малко от 90 дни. Който ми говори за три деца, куче и поне една котка. Как сме щели да обикаляме света. Колко щяло всичко да бъде невероятно. Глупости.

Преместих се на дивана, М. дори не разбра. Спеше дълбоко и сигурно сънуваше бъдещите ни три деца и котки.

Дълго не можах да заспя, мислих си какво ли не. За това, че тоя филм вече съм го гледала. Че няма никакъв смисъл да се разправям. Защото той няма да разбере. Защото мъжете и жените мерят секса с различни аршини. Защото нямам право да му държа сметка, нито да бъда истерична, ревяща и чупеща чинии. Примерно.

Какво пък толкова е станало – питах се – поискал разнообразие и си го купил, не е кой знае какво. Естествено, стана ми обидно, защото се познаваме едва от 3 месеца, не може да се каже, че сме си омръзнали, поне така ми се струваше. И все пак реших да не го драматизирам. Просто ще го питам, когато стане сутринта.

Сутринта мина неочаквано бурно за мен. След като го питах, той отрече и заяви, че съдружникът му е ползвал таблета. Че се кълне в гроба на баща си, че не е спал с други, освен с мен. Че откакто бил приключил последната си връзка, е спал само с мен. И пр. и пр. Облякох се и си тръгнах без да му кажа и дума. Като в просъница забързах по улицата. Върях после дълго по остров М – Тъжния остров – и се питах това ли е наистина story of my life – мъже, които не могат да преглътнат и да признаят, а аз просто да простя. Толкова по-лесно би било.

Зимата си отива, а в душата ми отново мрак и студ. Е, това вече е story of my life.