Отново дъжд и мрак днес. Затова пък съм в прекрасно настроение. Сготвих цели две постни неща (зеленчукова супа с джинджифил и кокосово мляко и булгур с домати), пооправих тук преди да нахълтат майсторите, които ще изкъртят банята, събрах багаж за БГ, ей такива неща.
Много ми се прибира в родината, само че се страхувам от това, което ще заваря там. По-точно – страхувам се дали ще успея да видя истински обстановката или ще я гледам със замъглени очи, упоена от близостта на милите ми хора.
Идеята да се върна в БГ да си редя дните там е все по-натрапчива. Колчем заговоря с някой приятел за тия ми намерения – разубеждават ме. Здрав разум като че ли не ми е останал много, щото все за България си мисля, чета новините и искам да съм там, за да мога да участвам във всичките протести за това и онова. Знам, че е измамно и географската промяна няма да ми донесе промяната вътре в мен, която искам.
И ей така си минават дните…
digitalenzvuk 