Ден 37: Дъждовно с готвене

Отново дъжд и мрак днес. Затова пък съм в прекрасно настроение. Сготвих цели две постни неща (зеленчукова супа с джинджифил и кокосово мляко и булгур с домати), пооправих тук преди да нахълтат майсторите, които ще изкъртят банята, събрах багаж за БГ, ей такива неща.

Много ми се прибира в родината, само че се страхувам от това, което ще заваря там. По-точно – страхувам се дали ще успея да видя истински обстановката или ще я гледам със замъглени очи, упоена от близостта на милите ми хора.

Идеята да се върна в БГ да си редя дните там е все по-натрапчива. Колчем заговоря с някой приятел за тия ми намерения – разубеждават ме. Здрав разум като че ли не ми е останал много, щото все за България си мисля, чета новините и искам да съм там, за да мога да участвам във всичките протести за това и онова. Знам, че е измамно и географската промяна няма да ми донесе промяната вътре в мен, която искам.

И ей така си минават дните…

20140419_161936

Advertisements

Ден 36: Ден с дъжд, филми

Сещам се за поне още два сръбски филма, които започват със смъртен случай (Mrtav ‘ladan и Smrt coveka na Balkanu), а това, което гледах днес, се казва Obrana i Zastita. Режисьорът му има само още един друг филм (който изобщо не можах да издиря), а изглежда бещаваш творец. Obrana i Zastita е по-скоро филм за Източна Европа, заснет в Босна. Добре де, филмът е продукция на Хърватска и Босна, а не Сърбия, обаче с познанията си по сръбски успях да го гледам без субтитри. И да го харесам. Бавен филм с много цигарен дим, човешка драма, бетонна градска джунгла и типичната за тая част от света бюрокрация.

20150330_165124

Следобяд гледах Citizenfour за Е. Сноудън, понесох го добре, беше ми що-годе интересно, въпреки всичко, което съм прочела за него. И хич не ми пука, че NSA следят всичко живо. Горе може да видят снимка на зеленината около блока и да локализират къде живея. Хех, много важно!

Ден 35: „Завръщане“

„Завръщане“ (2003) е филм, който отдавна се каня да гледам. Той е дело на станалия известен с „Левиатан“ Андрей Звягинцев.

„Завръщане“ е много добра руска продукция, толкова нискобюджетна, че сякаш създателите му са го платили със собствени спестявания. Драматичен, бавен и смислен.

20150320_164040

Снимката е от собствената ми квартира, не от филма, но подхожда като излъчване.

Ден 33: мрак.

Днес съм в някаква ужасна, гигантска дупка. По обяд се занимавах с двама водопроводчици, които уж оправиха теча в банята, после исках да изляза. Цял ден духаше леден вятър, Слънцето не се показа. И така и не излязох. Мотах се цял ден и ми беше криво. Намирам все по-малко смисъл в живота си тук. Но и да се върна в БГ не знам какво ще правя точно. Премятам се из тези въпроси ден след ден и все по-объркано ми става. Вече дори не обръщам внимание на храната и днес съм на две филии хляб от лимец с акациев мед. Всичко губи форма…

20150327_161038 20150326_140209

Ден 32: Интервю с индиец

Дори не ми се разказва за днешното интервю за работа с шеф индиец. Въпросът е, че работата се оказа поредната, в която няма да има нужда да ползвам мозъчни клетки… Скоро всички ще сме роботчета…

Мразя мисълта, че ще се върна да работя в офис. Но по-добро нямам сили да измисля…

aaaaaaaaaaaaaaaaaaa

Ден 31: Риба!

На Благовещение се яде риба, така и направихме. Само дето днес главата ми е като барометър – отмерила е ниското атмосферно налягане и ме боли жестоко.

И цял ден се сещам за времето, прекарано в Мадрид. Незабравимо!

DSC_6245 DSC_6414 DSC_6520 DSC_6578