Не знам коя дата сме. Нито к’во точно работя.
Падам си по един странен колега, чувството не е ново, но беше старателно забравено.
Идиотско е, че си пея по улицата към нас, смазана от работа, забравям входната врата отворена, наливам си супа в чаша, а през цялото време се убеждавах, че не, аз не мисля за него.
Майката на В. ми пише в Скайп, иска да знае как съм, аз уважавам това, но тя някак е стъпка назад.
Падам ли или летя?
digitalenzvuk 