Ти имаш отворено ниво, каза До, а аз я помолих да обясни, въпреки че знаех какво има предвид.
И тя поясни. Че виждам неща. Че имам заложби, предразположена съм била да виждам неща.
А после вървях по шумния булевард, мислех за всичко това.
За това, че един ден просто преставаш да си част от тоя свят. Изключваш се. Превключваш на другото ниво. Ставаш различен. (Или се раждаш такъв?)
Изобщо – много окултно ми е тия дни. Забравих за кратко да мисля. И се сетих за V. и всичко, което беше и не беше. За цялата приказка с лош край, потънах в миналото и си мислех за него, докато минавах край сградата, в която живеехме заедно за кратко. Избягвам да минавам покрай нея, щото спомените почват да ме шибат през лицето като леден вятър, а мислите ми препускат към държавицата, в която той сега битува. И никакви нива и сили не са в състояние да ме върнат в настоящето.
А животът все още е някъде другаде.
digitalenzvuk 
Животът е в теб: в онова коте виждат очите ти, в онова което чуват ушите ти, в онова което чувства сърцето ти и в онова което осъзнава разумът ти! Просто трябва да осъзнаеш, че живота се дава един път и за това трябва да се изживее с повече щастливи мигове!
Благодаря! Трябваха ми тези думи.