Заведохме я днес. За 40 мин. от женска котка се превърна в безполово котешко същество. Цял ден стои под леглото, не иска да излезе от скривалището, мъчно ми е ужасно.
Главата ми се върти. От неспането снощи, от погълнатите ром и кола, от изпушените цигари, от последвалите емоции след това…
Всичко последните 4 седмици се размива в една обща каша, която вече е толкова люта, че не мога и да сръбна от нея.
Върти се колелото, бясно се върти. За един час съм горе, а после пак съм долу…
Чудя се това ли е по-добре, или летаргичната дрямка, в която бях унесена година и половина.
digitalenzvuk 